СТРОИТЕЛСТВО ИМОТИ брой 32

Извисяващите се постройки не винаги са символ на по-модерен град

Неспиращата надпревара за издигане на сгради до небето продължава вече повече от век. Започнала от американските мегаполиси, където желанието за архитектурен облик на надмощието и богатството се изразява в непрекъснато изникващи един до друг небостъргачи. С течение на времето тази тенденция навлиза и в по-големите градове в Европа и по целия свят. Съществената разлика обаче е, че небостъргачите в САЩ нямат тази историческа среда и архитектурен контекст, с които да се съобразяват, каквито има във всеки европейски град. Все пак сравнявяме една 200-годишна с нашата европейска – 2000 и повече години история в развитие на градовете.
Това превръща ситуирането на високите сгради в сериозен проблем, особено що се отнася до историческите центрове на градовете. Редица примери показват, че този проблем може да бъде решен по три начина:
– Или високите сгради целенасочено се изнасят извън центъра, далеч от историческите дадености, като с това се обособяват нови административни и бизнес центрове-например „Дефанс“ в Париж;
– Или небостъргачите биват вписани в историческия центъри разчитат на силата на контраста – офис сградата на „Swiss Re“ в Лондон на арх. Норман Фостър.
– Не се строят високи сгради, какъвто е примерът с Флоренция. И до днес куполът на Брунелески на “Санта Мария дел Фиоре” е най- високата точка.
Кое решение би било по-подходящо за България и град като Пловдив например зависи от това до колко искаме да съхраним историческата му същност. Пловдив винаги се е асоциирал със седемте хълма, които оформят силуета и структурата на града. Те са обусловили историческото и архитектурното му развитие и са се превърнали в негов отличителен белег.Затова издигането на небостъргач би нарушило възприемането на градския пейзаж в неговия автентичен и естествен вид. Градът не се нуждае от нов репер, защото е наситен с достатъчно много архитектурни, културни и природни ценности.В този смисъл може би трябва да вложим усилия в разкриването на подземните архитектурно-исторически пластове, вместо да се опитваме да достигнем небесата.